събота, 8 юли 2017 г.

БКМ TBR (2017)

Какво по - подходящо време от лятото за книжни маратони? 
Явно не съм единствената, която мисли така. През цялото лято предстоят доста книжни маратони, в част от които смятам да се включа. Един от тях е БКМ. Тазгодишния Български книжен маратон ще се проведе от 10 до 16 юли. Тук може да с присъедините към събитието във Фейсбук, а тук да разберете повече за самия маратон. 

1. Книга от български автор - Още когато видях категориите си казах, че първата ми книга за маратона ще бъде някоя по - малка, за да не се затормозявам още в началото с четиво от 300 - 400 страници. "Чичовци" от Иван Вазов се вмества перфектно, а и освен това ще отметна книга от списъка си за училище. 

2. Книга, в която герой/героиня се жертва в името на кауза - След дълго умуване коя да бъде книгата за тази категория, се спрях на "Трудно признание" от Лора Кей поради две причини - първо тя е една от многото книги, които съм започнала, но така и не съм завършила, а си обещах че това лято ще намаля бройката на тези книги и второ, просто не се сетих за друга книга, която да покрива тази категория (ако трябва да сравнявам с предходните две книги от поредицата доста жертви ще има).

3. Книга, чийто герой/чиято героиня е европеец/европейка - Много исках тук да сложа "Принцеса с часовников механизъм", залагайки на това, че Джем и Уил са европейци, но все още не съм прочела втората книга от трилогията, а и не мисля, че със своя обем близък до 500 страници е особено подходяща за маратон. Затова реших да си дочета "Червена като кръв" от Сала Симука.

4. Книга, чието действие се развива на планина - Категорията, която затрудни почти всеки, решил да се включи в маратона. Ако трябва да бъда честна и аз доста търсех книга, която да съвпада с изискването. Докато издирвах такава книга, си спомних, че в "Червен изгрев" от Пиърс Браун част от действието се развиваше на планина (надявам се, че не греша), и тъй като това е единствената подобна книга, за която се досетих, си остана тя. Ако някой от вас все пак знае за друга такава книга, с удоволствие бих чула предложенията ви, тъй като никак не ми се чете книгата на Браун. Явно аз съм единствената, която не я харесва.

5. Книга, чието действие се развива в силна държава (може и измислена) - За тази категория се колебая между няколко заглавия. Засега "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир се е настанила на тази категория, като тук се възползвах от вметката, че държавата може да е измислена. Но все още не съм сигурна дали ще бъде тя, така че взимам предвид това, че може би ще я сменя.

Това бяха главните категории. Освен тях има и две допълнителни:

6. Книга по избор - В началото на годината си казах, че трябва да прочета поне една книга на Пратчет. Затова и се спрях на "Еманципирана магия".

7. Книга с корица, направена от българин - Освен Пратчет, тази година си поставих за цел да прочета и нещо от Джейн Остин. И тъй като не съм в настроение за "Гордост и предразсъдъци", реших да я оставя за по - късно, а за маратона избрах "Ема", чиято корица е прекрасна!

Сега остава само да започне маратона. И да се чудя как ще побера всичките книги в сака си. Пожелайте ми късмет!
Между другото, вчера Ариел обяви предизвикателствата за Booktube-a-thon и ми е интересно дали някой от вас ще се включи?

събота, 10 юни 2017 г.

Какво прочетох през месец Май

Азбучни убийства от Агата Кристи
Случаите на Поаро беше един от първите сериали, които съм гледала. Всяка вечер сядах пред телевизора, за да видя с каква загадка ще се заемат този път Поаро и капитан Хейстингс. Смело мога да кажа, че Случаите на Поаро е причината сега толкова много да харесвам криминалните сериали. Затова и ми беше много интересно да видя какви са били героите, излезли изпод ръцете на Агата. Честно казано, имах малко по – високи очаквания, но все пак останах приятно очарована от романа. Изненада ме това, че той беше от гледната точка не на Поаро, а на капитан Хейстингс. Първите около стотина страници ми бяха малко скучнички, особено първото убийство, но колкото повече напредвах в книгата, толкова повече се заплиташе сюжета, което доведе до огромната ми изненада при разкритието на убиеца. Определено препоръчвам да прочетете книгата. 4/5 звезди.

Топли тела от Айзък Мериън

Това е първият роман, разказан от гледната точка на зомби който чета. Започнах го без абсолютно никаква представа за какво става въпрос, съответно и без никакви очаквания. Не успях да свикна с това, че Ар е зомби, нито с прекалено бавното действие. Затова оставих книгата за по – нататък. По едно време, обаче, реших че трябва да я завърша. След като бях прочела първата част от книгата, в която общо взето нищо не ми хареса, преминах към втората, където действието стана по – динамично и се случиха едни обрати, които изобщо не очаквах. Ако началото беше написано по по – различен начин, определено книгата би била много по – добра. 3/5 звезди.

Петата вълна от Рик Янси

От зомбитата преминах към извънземните. След като срещах книгата навсякъде в продължение на няколко месеца, просто трябваше да я прочета и да видя какво толкова всички й харесват. Започнах я и два дни по – късно я завърших. Наистина много добра книга! Хареса ми това, че автора е решил да я предаде не само от една гледна точка, тъй като това ми позволи да си изградя по – голяма представа за света, в който се развива книгата. Напълно заслужени 5 звезди.
Няколко дни след прочита на книгата изгледах и филма по нея. Може и да са подбрали добър актьорски състав, но ще ви кажа едно – Клоуи Морец не става за актриса във всеки филм. Докато в книгата срещаме една корава Каси, то във филма тя буквално трепваше от всяко листо, което падаше. Да не говорим и за останалите герои, както и моментите, които бяха изпуснати.

Писма до изгубените души от Бриджит Кемерер
Още щом видях резюмето и корицата, която е просто прекрасна, си казах Трябва да имам тази книга!. А тъкмо няколко дни след издаването й пътувах до Велико Търново. Като всяко книжно плъхче, естествено, влязох „набързов една книжарница и си я взех. Единственото, което съвсем малко не ми допадна в книгата, беше как свърши тя. Искаше ми са историята на Джулиет и Деклан да се развие още малко. Иначе всичко друго в книгата си беше както трябва. 5 звезди.

Гневът и зората от Рене Ахдие

Имам предчувствието, че допреди месец аз бях единствената, която не беше прочела книгата. Но както казват хората По – добре късно, отколкото никога. Когато я започнах, очаквах това да е поредният прехвален роман. Радвам се, че сгреших. Макар да имаше някои моменти, които не ми се харесаха, с ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга се превърна в една от любимите ми както за месеца, така и за годината. Не съм съвсем сигурна кога Сиела ще издадат продължението, само се надявам да е скоро. И дано да поверят корицата отново на Стоян. 5 звезди.

The Adventure of the Italian Nobleman от Агата Кристи
Гневът и зората ме запрати в малък reading slump, просто след нея нищо, което подхващах не ми харесваше. Затова и се реших да не се захващам с книга, а с някое малко разказче. Това ми дойде доста добре. Беше приятно за четене. Изнанедващо е как дори в разказ с такъв малък обем Агата отново успя да извърти нещата така, че отново останах изненадана от края. 3/5 звезди.

 The Last Unicorn #1 от Питър С. Бийгъл
Графичните романи винаги ме отпускат и са ми много приятни за четене. Особено ако историята е интересна, а илюстраиите са прекрасни, както е в този случай. Определено историята ме заинтригува. Дори смятам първо да прочета книгата, а после да продължа с графичните романи. 4/5 звезди.

Да играеш с огъня от Дерек Ланди
Преди да започна, нека първо кажа колко мнооооого харесвам корицата, както и илюстрациите в книгата, особено тази на Скълдъгъри. И този зелен цвят... тази книга е същинско щастие за очите ми. А сега към това, което се крия между тези прекрасни корици. Книгата ми хареса, но не толкова колкото очаквах. Не ме разбирайте погрешно, с огромен интерес разгръщах всяка страница и се спуквах от смях на остроумията на Скълдъгъри, но просто нещо не ми достигна. Първата книга ми хареса една идея повече от тази. Нещо друго, което ме впечатли, бяха доста големия брой грешно изписани думи. Разбирам, че е нормално да има някоя и друга грешка, но тук ми дойдоха малко множко. 4/5 звезди. А ето един от любимите ми моменти от книгата:

- Някакъв изпит ли беше? Така де, знам, че още съм новобранец. Искаше да ме изпиташ ли, затова ли не се намеси? За да видиш дали мога и сама?
- Ами, горе-долу. Не, всъщност нищо такова. Беше ми развързана връзката. Затова закъснях и те оставих сама.
- Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките!?!
- Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се препънеш в тях.
Мина един дълъг миг, в който тя просто го гледаше.
- Шегувам се — каза Скълдъгъри накрая.
Момичето се поотпусна.
- Наистина?
- Естествено. Никога не бих се препънал. Прекалено съм ловък.”

Приказки за размисъл от Хорхе Букай
Не знам какво ме прихвана. По принцип не посягам към подобна литература. По това най – вероятно и се досещате, че това е първата книга на Букай, която чета. Чувала съм както положителни, така и не особено ласкави мнения за неговото творчество. Един ден отидох до библиотеката и просто реших да си я взема, прибрах се и я започнах. И останах доста приятно изненадана. Въпреки че имаше някои разкази, които никак не ми харесаха, имаше и такива, които наистина ме накараха да се замисля. 3/5 звезди.

Морето на чудовищата от Рик Риърдън

Преди няколко месеца прочетох първата книга и разбрах защо всички толкова много харесват поредицата. Наистина е страхотна! За съжаление, не мога да кажа същото за филмовата адаптация. Отново, както и при Петата вълна - добър каст, но лоша игра, изпуснати моменти... Един съвет - ако сте готови да навлезете в света на Пърси, първо прочетете книгата, защото има шанс филма да ви откаже от това. Аз за малко да не продължа поредицата благорадение на него. През Май месец, обаче, бях в настроение за Пърси и компания и реших да прочета втората. И мога да кажа, че ми хареса толкова, колкото и първата, че и повече. 5 звезди.

петък, 10 февруари 2017 г.

12 автора, с чието творчество искам да се запозная през 2017 (част 1)

За тези от вас, които не знаят (има ли такива?), сериалът Хрониките на Шанара е направен по книгите на Тери Брукс. След като изгледах всичките епизоди на първия сезон за два дена, си останах тръпнеща в очакване на втория. Дотогава ми се иска поне за започна поредицата.
Имам чувството, че аз съм единствената в света, която не е чела нито една книга на Тери Пратчет. През изминалата 2016 изчетох и изгледах доста ревюта за книги на Пратчет, все положителни, и съм страшно нахъсана да се впусна в Света на диска. 
*чак след като написах половината пост зацепих, че съм сложила Тери и Тери един след друг :D*
От страшно много време искам да подхвана "Червен изгрев" от Пиърс Браун, но търпеливо си чакам и последната част от трилогията да излезе у нас, та като я започна (и ако ми хареса, което е доста вероятно) да не тръпна една година в очакване на следващата книга.
Жул Верн се намеси почти в последния момент след поредното ми гледане на "Пътешествие до центъра на Земята", който е един от най - най - любимите ми филми. Спуках се да търся резюме на книгата, но никъде няма, та се надявам да е интересна толкова, колкото и филма.

"Мастилено сърце" от Корнелия Функе бере прах на tbr купчината ми от няколко години, главно защото аз постоянно я забравям. Но докато мислех върху този списък тя изникна в главата ми. Наистина, наистина се надявам да стигна и до нея.
А сега де. Дона Тарт. Чувствам се едновременно развълнувана и леко скептично настроена към нейните произведения, главно заради тяхната популярност (винаги изпитвам леко съмнение дали ще ми хареса дадена книга, когато около нея се вдига доста шум). За тази година мисля да прочета само "Тайната история", да поопипам почвата, а ако ми хареса... тогава ще му мислим.
Обожавам Еркюл Поаро. Той е причината сега да харесвам толкова много криминалните сериали. Благодаря ти, Агата Кристи. Ако случаите на Поаро са толкова интересни на хартия, колкото и на телевизионния екран, нищо чудно да си посветя една - две седмици само за Агата и Еркюл и така да си карам.
Искам да прочета "Проклятието на тигъра" от Колийн Хоук още преди да бъде издадена в България. Наскоро успях да се сдобия с нея и направо нямам търпение да я започна.

Трябва ли да има причина да искам да чета Стивън Кинг? Ако да, ето я - обожавам "Зеления път". Това е може би най - любимият ми филм. Затова и не е толкова изненадващо, че искам да прочета книгата, по която е направен филма. Пък и смятам, че с тази книга ще ми бъде по - добре да навляза в творчеството на Кинг - не ми изглежда толкова... страшна колкото останалите. Хвърлила съм око и на "За писането. Мемоари на занаята".
Една нощ сънувах как отивам в една книжарница и си купувам "Последната империя" от Брандън Сандърсън, как се връщам в къщи, лягам си в леглото и започвам да я чета. Приех това като знак, че трябва да я прочета. Пък и звучи интересна.
Дженифър Донъли вкарах в списъка с известна доза колебание, но все пак е тук. На Донъли съм си набелязала доста книжки - "В морските дълбини", "Тези плитки гробове", "Чаената роза", та ще имам предостатъчно време да си изградя собствено мнение за нея.
И последен, но не по важност, е Дъглас Адамс. След дълги колебания дали да чета "Пътеводител на галактическия стопаджия" накрая си казах, че ще го прочета, най - вероятно през лятото, тъй като 800 страници са ми малко множко.

Часът минава един, а аз едва си държа очите отворени, затова лека нощ!

понеделник, 26 декември 2016 г.

Книги, които ще ви разплачат

Внимание, публикацията съдържа спойлери за книгите, споменати в нея. Четете на своя отговорност.

1. Хари Потър и Даровете на смъртта
Поставям подобаващо начало на поста. Ако не сте плакали само при мисълта, че това е последната книга и приключенията на Хари, Хърмаяни и Рон свършиха (без да смятаме Прокълнатото дете), то поне малко сте се разчувствали, когато някои от героите умряха (конкретно тук си мисля за Доби); когато Хари взе сълзата на Снейп и видя спомените му (един от любимите ми моменти от цялата книга); когато Фред умря... Конкретно в тази книга имаше най - много моменти, в които ми идеше да се разплача. А когато си помислих, че и Хари е умрял... не знам за вас, но лично аз бях пред инфаркт. Но да не си помислите, че на книгата само се реве. Неее. Има и много хубави моменти, от които ще ви се изпълва сърцето и ще ви карат да се усмихвате.

2. Незабравима разходка от Никълъс Спаркс
Прочела съм няколко от книгите на Никълъс и не мога да кажа, че е един от любимите ми автори. Книгите му не ми харесваха, главно заради прекаленото наблягане върху религиозното, а аз не съм особено религиозна, но не съм и атеистка, просто в неговите книги ми идваше малко в повече. Една от книгите му, обаче, се открои сред останалите, накара ме да я прочета за отрицателно време и обилно да си поплача в края й. Признавам, че бях изгледала филма преди години, още преди да се превърна в книжното плъхче, което съм сега, и знаех горе - долу какво става. Но това не ми попречи да подхвана книгата. Макар началото й да не беше много пленяващо, а главният герой беше повърхностен гадняр, я продължих и не съжалявам за което, защото тази книга направо ме опустоши, направи ме на нищо. След като я завърших просто си легнах в леглото и обилно си поревах, и направо не знаех на кого да съчувствам повече - на Лендън, който беше принуден да гледа как любовта на живота му вехне пред него или на Джейми, която си отиде твърде млада. Това е книга, която просто няма как да не ви повлияе по някакъв начин, да не ви накара да се замислите за живота си и важните неща в него.

3. Влакът на сираците от Кристина Бейкър Клайн
Не харесвам такива книги - признавам си. По принцип, не бих посегнала към подобна книга. Но просто нещо в нея ме привлече и адски много ми се искаше да я прочета. Тук е моментът да благодаря на Ива, която беше толкова мила да ми даде книгата, въпреки че я беше запазила за себе си. Не очаквах и толкова да ме разчувства. На пръв поглед простата история за тийнейджърка в бунтарския си период всъщност е прочувствена история за деветгодишно осиротяло дете, качено на влакът на сираците в търсене на семейство и добър живот. След всяко едно от премеждията, през които преминаваше Вивиан, все повече се повишаваше възхищението ми към нея. Не мога да кажа, че тази книга е леко четиво, но пък наистина си струва прочитането.


4. “Ugly Love” by Colleen Hoover
Тук, може би, трябва да се коригирам и да кажа Всичко на Колийн Хувър, тъй като всяка нейна книга, която съм прочела, ме е поставяла на косъм от сълзите. Бях останала с впечатлението, че тази книга ще бъде нещо подобно на Нюансите, без садо - мазо нещата, особено след трейлъра, който смело мога да заявя, че няма абсолютно нищо общо с книгата и оставя напълно грешно впечатление за нея. Може би в началото Арчър изглежда като типичния плейбой, но с течение на книгата се разбира, че той е един от най - чувствените и сладки мъже, които може да срещнете в книжния свят. Бях много щастлива докато четях и виждах, че нещата между него и Тейт се развиват така добре, и после Колийн реши да разбие всичко и да пусне бомбата. В моментът, в който новороденото бебе на Майлс и Рейчъл се удави... просто оставих книгата, за да проумея какво, по дяволите, се случва. Бях просто шокирана. А моментът, в който Майлс отиде при Рейчъл... Тази книга е пропита с толкова силни емоции. Просто... просто я прочетете.

5. “Аз преди теб от Джоджо Мойс
Доста ще се учудя, ако все още има човек, който не е прочел книгата, не е гледал филма или поне не е чувал за тях. Наистина доста шум се вдигна около филма, а и Джоджо е доста известна авторка у нас, и то не безпричинно. Макар "Аз преди теб" да е единствената й книга, която съм прочела, смело мога да заявя, че тя се нареди сред любимите ми автори и със сигурност ще прочета и останалите й книги. Относно "Аз преди теб" - какво да ви кажа? Книгата блика от емоции, те извират от всяка страница. Влюбих се в главните герои и просто не исках книгата да завършва по този начин. Ако пък не сте по книгите, може да изгледате филма, макар аз да смятам, че книгата беше по - хубава. Един съвет от мен - дали ще гледате филма, дали ще четете книгата, запасете се с кърпички.

6. “The Sweet Gum Tree” by Katherine Allred
Не знам дали авторката или книгата са известни у нас, лично аз не познавам много хора, които да са я прочели, но всички, които са, дават само положителни мнения за нея. На пръв поглед може да ви се стори като всички романи за неизживяната любов, но с ръка на сърцето мога да ви кажа, че тази книга е много повече от това. В тази книга няма да видите нищо захаросано, всичко е представено такова, каквото е в действителност. Историята на Аликс и Ник е сърцераздирателна на ента степен, героите са уникално прекрасни (тук отдавам специална чест на плашнострашната котка) и просто ще сгрешите адски много, ако не я прочетете. 

А кои са книгите, които разплакват вас?

неделя, 25 септември 2016 г.

Нови сериали през есента

The Good Place
Ще си призная, че главната причина, поради която този сериал ми хвана окото, беше Кристен Бел, а чак после и идеята. Накратко, по стечение на обстоятелствата главната героиня Елинор се озовава в отвъдното, където заедно със своя ментор опитва да открие доброто в себе си. Признавам, че сериала малко ми прилича на Drop Dead Diva, мой много любим сериал, но ще ми бъде интересно да видя как ще се развие. Първите три епизода вече са излезли, така че може да им се насладите.

Pitch
Макар адски да ме е яд, че този сериал измести Bones чак за през 2017г., не мога да не призная, че идеята е интересна. Нямам си ни най - малко понятие от бейзбол, но това няма да ми попречи да го гледам. В центъра на сюжета стои Джини, която става първата жена във висшата професионална лига по бейзбол. Както и при The Good Place, и тук вече има излязъл епизод.

Man with a Plan
Обичам си Мат Лебланк още от Приятели и си знам, че продукция, в която той участва, гарантирано ще бъде адски забавна и интересна. Видяло се е то, че тази есен ще се гледат доста комедии. В тази баща предприемач напуска работа, за да гледа децата си, докато жена му е на работа, което води до откритието му, че бащинството е по - трудно, отколкото си е мислел. Премиерата му е на 24 октомври и тръпна от нетърпение да го гледам.

MacGyver
Когато видях, че Питър Ленков е един от хората зад сериала, си казах, че няма как да не го гледам. Сериалът проследява 20 - годишният Ангъс, който заедно със своя екип предотвратяват бедствия и спасяват хората. Да, да, скапано обяснение, знам. Нека моето нескопосано резюме да не ви отказва от него. Вече има един излязъл епизод, така че... приятно гледане.

Pure Genius
Винаги съм харесвала сериали с гении, хакери, IT специалисти и всякакви подобни, затова и този ми хвана окото. Сюжетът ми беше малко оплетен, но до колкото разбрах, проследява млад IT специалист, който използва своя ум и напредналата технология, и създава болница с нов подход към медицината, в която поемат рискови пациенти. Обожавам сериалите с медицинска тематика, затова... ще се гледа! Премиерата му е на 27 октомври.

Notorious
Освен медицински, много харесвам адвокатски сериали и този със сигурност ще го гледам, не само заради идеята, но и заради каста. Не знам на кой му е хрумнало, но да вкарат Пайпър и Даниел в един сериал е просто страхотна идея! Базиран на реални случаи, сериалът проследява съвместната работа на репортерката Джулия и адвокатът Джейк. Нищо друго не мога да кажа, но и само така ми звучи доста интригуващо. Първият епизод вече е излязъл и смятам възможно най - скоро да го изгледам. 

Conviction
Така и така сме на тема адвокати... Сериалът разказва историята на Картър Морисън, дъщеря на бивш президент, принудена да ръководи екип от следователи, адвокати и съдебни експерти, за да разследват случаи, в които има подозрение, че признатото за виновно лице е невинно. Премиерата е на 3 октомври и да, отново ще чакам с нетърпение.

Има и доста други сериали, които са ми хванали окото, като Speechless, Falling Water, American Houswife, Designated Survivor, Riverdale, както и тези от постовете на Мишо и Памела. Освен новите, през есента се завръщат някои от любимите ни сериали. В моя случай това са:
Once Upon a Time – 25 септември
Quantico – 25 септември
Younger – 28 септември
Supergirl – 10 октомври

петък, 22 юли 2016 г.

БКМ Wrap Up (2016)

Не смятам да точа локуми за "завръщането" ми. Единственото, което мога да кажа е, че адски много ми липсваше публикуването в този блог.  Отсега казвам, че не обещавам да съм редовна с публикациите, може да не видите такива в продължение на месеци. Надявам се, обаче, поне малкото, което публикувам да ви хареса.
Макар и да не съм публикувала TBR пост за маратона, с най – голямо удоволствие участвах и мога да кажа, че се справих доста добре, макар и да не успях да прочета всички книги, които исках.
За тези от вас, които не са запознати какво е БКМ:
БКМ, или Български книжен маратон, е маратон по четене, организиран от няколко книжни блогъри. Маратонът продължи от 11 до 17 юли, като включваше 5 категории + две допълнителни, всяка съобщена от различен блогър/влогър. Тъй като публикацията и без това става дълга, ще оставя линк към публикацията на Бриана, където може по - подробно да се запознаете с БКМ.

Ден 1
Категория: Книга, чието действие се развива около море/океан.
За този първи ден си бях набелязала да чета “Океанът в края на пътя” от Нийл Геймън. Бях чувала страхотни неща както за автора, така и за книгите му и имах доста високи очаквания. Които, за съжаление, се сгромолясаха почти веднага след започването й. Книгата ми беше доста странна, на места дори зловеща. Четенето й беше адска мъка. В края, обаче, ми стана интересно. Може би краят е главната причина, поради която успях да завърша книгата, както и да й дам 3 звезди.

Ден 2
Категория: Книга, написана от български автор.
За тази категория реших да отметна една от книгите от задължителната литература, затова избрах “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски. Бях я започнала преди 4 – 5 години, когато отново беше в списъка с книги за училище, но така и не я завърших. Както и първия ден, тук също четенето ми беше доста мудно, затова и не успях да завърша книгата този ден, бяха ми останала 10 – 20 страници.

Ден 3
Категория: Книга, на чиято корица има български мотиви (лъв, роза...)
Ден трети за мен започна в 00:20, когато най – после успях да завърша “История славянобългарска”, за която не смятам да точа локуми, накратко – 2 звезди. След като проспах почти целия ден, се захванах с третата книга – “Лъвът, вещицата и дрешникът” от К. С. Луис, книга първа от поредицата “Хрониките на Нарния”. Спомням си колко много харесвах филма като по – малка, затова с нетърпение очаквах книгата, особено след предходните две. Книгата ми хареса. Не я смятам за нещо удивително, но пък е доста лека и ми подейства доста добре. 3/5 звезди и преминаваме към ден 4.

Ден 4
Категория: Книга, чието действие се развива в Европа.
Веднага след Нарния, се захнавах с книгата, която избрах за тази категория, а именно – “Рубиненочервено” от Керстин Гир, главно заради по – големия й обем. И бях... адски изненадана, очарована, удивена и всичко хубаво, което може да се сетите. Дотолкова, че стоях до 3 часа сутринта и почти преполових книгата, бяха ми останали към 50 – ина страници, които изгълтах след като се събудих по – късно. Много се радвам, че поправих грешката си и се захванах с поредицата. Дадох й 4/5 звезди, главно заради поведението на някои от персонажите, което от време на време ме дразнеше. Естествено, веднага след това си изтеглих и първия филм. Оценка – 2,7/5. Един съвет от мен – първо прочетете цялата поредица, после теглете филмите, иначе рискувате АДСКИ МНОГО ДА СЕ СПОЙЛНЕТЕ за по – нататък.

Ден 5
Категория: Книга от автор, чиито инициали съвпадат с тези на известен българин.
Наскоро открих очарованието на книжните клубове в Goodreads и почни веднага се включих в 2 – 3, като зе начало. В един от тези клубове книгата за месеца беше “Короната” от Кийра Кас, та реших да убия с един куршум два заека – хем да си прочета книгата за клуба, хем да си изпълня една от категориите за маратона (Кийра Кас – Константин – Кирил Философ). Това беше един страхотен (и малко изненадващ) край на поредицата. Естествено, дадох й 5/5 звезди.

Ден 6
Категория: Книга по избор
Навлизаме вече в допълнителните категории. Тук смятах да чета “Сянка и кост” от Лий Бардуго. Започнах я, но нещо не ми тръгна хубаво, затова в последния момент си промених решението и се захванах със “Синеокият дявол” от Лайза Клейпас. Мога да кажа само, че Лайза се нареди сред любимите ми автори. Книгата толкова ми хареса, че не я пуснах, докато не я прочетох, което беше към 00:30 часа. Тотално очарована и омагьосана от книгата, й дадох 5 звезди.

Ден 7
Категория: Книга, в която се споменава България.
За тази категория си избрах доста дълго отлагана от мен книга – “Златна лилия” от Ришел Мийд. Първата книга от поредицата не ми хареса особено, но всички казват толкова добри неща за поредицата, че просто нямаше как да не я продължа. Захванах се с книгата, но за съжаление не успях да я завърша този ден, а чак на следващия. Книгата беше страхотна, дадох й 4/5 звезди. Краят... КРАЯТ!!!

И равносметката е:

Прочетени книги 6,5

Страници: 1770

Аз съм много доволна от себе си и постигнатия резултат. За жалост, нямам такъв успех и с BookTube a thon a. Сега е петък, а аз дори не съм прочела първата книга от списъка ми, така че... Както и да е, надявам се и вие да сте пожънали добри резултати от този маратон. За мен беше стархотно и ако го има и догодина мога да кажа, че със сигурност ще се включа.
Е, това беше от мен. Приятна вечер.

Източник на снимките - Pinterest.

събота, 31 октомври 2015 г.

October Wrap Up

Много, много, МНОГО се радвам, че най – после успях да се завърна и тук, и в света на книжните плъхчета, макар и завръщането ми да нямаше особено феноменално начало. Та, този месец прочетох една и успях да завърша една книга, което си е голямо постижение в сравнение с предните месец – два, през които не бутах книга.

Не знам какво ми стана, но много ми се дочете нещо в стил Лорън Донър, но тъй като не си падам особено по препрочитанията на книги, реших да прочета първата книга от поредицата Породите на Лора Лей – Да изкушиш звяра (знам, и на мен заглавието не ми харесва), защото по резюмето наистина ми се строи подобна. Всъщност, се оказа, че двете поредици имат прекалено общи неща. Направо имах чувството, че Лора Лей един вид е преразказала някоя от книгите на Лорън. Беше адски безинтересно, героите не бяха добре развити и с ужасни характери, сюжетът беше много еднообразен и още в средата знаеш какво ще стане в края. Моите 3 звезди са по скоро 2,5, но дори и това й е много.
Втората книга, с която поставих края на месец Октомври, беше “Железният изпит” от Холи Блек и Касандра Клеър. И то какъв край беше! Боже, тази книга адски ме изненада, приятно, разбира се. Отначало не ме грабваше особено, но после... после направо ме отвя! Холи и Касандра наистина си знаят работата! Ако можех, бих дала на тази книга и 6 звезди! Ако не сте я прочели, то тичкайте до най – близката книжарница и я грабвайте.

Докато с книгите имах малък застой, то със сериалите нямах никакъв. Освен че започнах да гледам стари, които бях забравила, също и прибавих някои новички към листа си.
Няма да точа локуми за тях, защото постът ще стане доста дълъг:
1. Cougar Town – ако харесвате Friends, то този сериал е за вас.
2. Suburgatory – не особено добър, но пък е лек и ако сте се натоварили през деня, може да разпуснете с един – два епизода.
3. Younger – изгледала съм само 2 – 3 епизода и не мога да кажа много, освен, че е забавен.
4. Jane by Design – този не е кой знае какво, но става.
5. Chasing Life – просто прекрасен сериал.

Освен тях, отново се захванах със Supernatural, но сега мнението ми за него е много по – високо. Blindspot и Quantico също следя редовно и засега са страхотни. Четвъртият сезон на Arrow и вторият на The Flash са просто феноменални. След три невероятни месеца с Friends, успях да го завърша. Последният епизод беше просто прекрасен и, признавам си, пуснах сълза – две накрая.

Е, това е от мен, засега. Пожелавам ви приятни почивни дни!