четвъртък, 30 април 2015 г.

Споделена любов – Дж. Р. Уорд - Ревю

Оригинално заглавие: Lover Revealed
Издателство: Ибис
Страници: 448
Година на издаване: 2011

В четвъртата книга от “Братството на черния кинжал”, Дж. Р. Уорд ни запознава с отдавна навлезли в света на Братството герои – Бъч и Мариса. Бъч е бивш полицай, боец по природа и най – важното – човек... първият човек, на който е позволено да прекрачи в света на Братството на черния кинжал. Но, въпреки че е навлязъл в него, той не е допускан на бойното поле заради човешката си природа. И след случайно попадане под обсада на лесъри*, той е пленен. Мариса е бившата “шелан**” на Рот, преди уважаван член на глимерата***, сега – отритната, след като се разделя с Рот. Тя изпитва чувства към Бъч и след като той е освободен, тя дава всичко от себе си, за да го спаси...
Преди да започна разсъжденията си върху книгата искам да кажа, че харесвам много повече българският вариант на корицата от английския/американския. Също и искам да кажа, че ще използвам термини, които най – вероятно няма да можете да разберете. Затова и ще вмъкна значението им в края на ревюто.
Смятам книгата за уникална. Едно от хубавото, според мен, на тази поредица е, че в историята са вмъкнати повече от една гледна точка. Това понякога обърква читателите, но за мен това е добре дошло. Освен това не се разказва само една история. Например, историята на Бъч и Мариса започна още в първата книга, когато Бъч спаси Бет. Това са два от отличителните белези, които може да се видят в книгите за Братството и които на мен, лично, много ми допадат.
Отначало не харесвах Бъч и Мариса (под “отначало” разбирайте в първата книга от поредицата) и смятах, че едвам ще прочета историята им, че ще бъде ужасно скучна и всякакви подобни глупости. Затова, явно съм сметнала за уместно да прескоча тази книга и да продължа с останалите, за което в момента, от една страна съжалявам, но и се радвам. Смятам, че ако бях прочела книгата преди горе – долу една година, когато реално започнах поредицата, нямаше да успея да я оценя. Сега, след приемливо количество прочетени книги, смятам, че успях да оценя уникалността на това страхотно четиво.
А сега, малко за героите. Героите, на които трябва да се обърне малко повече внимание в тази книга, са Бъч, Мариса... и Вишъс.
Споменах, че не харесвах (подчертавам последната буква от думата) Бъч и си имах напълно основателни причини за това. Първата е, че се опита да прелъсти Бет и това, разбира се, не пожъна особен успех. Все пак се съревновава с Рот, който няма равен. Втората е, че след като разбра за Рот, се опита да ги раздели. В тези кратки моменти ми идеше да размахам и аз един кинжал и... да, мисля, че схванахте какво имам предвид. Третата причина – опита се да опандизи Рот. Представяте ли си! Пъна ирония на съдбата, сериозно. Което, според мен, положи и началото на членството (макар и не официално, това става доста по - късно) на Бъч в Братството. Не си падам особено по нахаканите герои в каквито и да е книги, но на Бъч самоувереността му идва отвътре и ужасно му отива. Макар и човек, той излъчва магнетизъм... щом дори Хекс преспа с него, смятайте...
Предвид факта, че Мариса беше шелан на Рот близо 300 години. И сега най – вероятно се чудите защо е взел Мариса за своя шелан, след като не я обича. Ами, ето ви го обяснението – всъщност Мариса е избрана за шелан на Рот от родителите му. В първата книга се казва, че Рот не е приключил връзката си с нея единствено заради уважението, което изпитва към Мариса, но според мен има и още една причина – тя му напомня за родителите му. Та, отклоних се малко (съжалявам за което). Мариса. С нейната невинност, свенливост и чар (плюс русата коса) тя е направо като ангел и на пръв поглед напълно неподходяща за Бъч. Но всъщност тя е точно това, от което той се нуждаеше. Тя го отказа от пороците му. Преди да се запознае с Мариса, Бъч спеше с всяка срещната и пиеше ужасно много, все едно имаше не черен дроб, а пропукана чаша, в която колкото и да наливаш, винаги е празна. Тя придаде смисъл на живота му. Тя го спаси. Смятам, че Мариса и Бъч се допълват взаимно.
Както споменах по – горе, трябва да се обърне особено внимание и на друг важен герой в тази книга – Ви. Не знам как да опиша това, което се случва между него и Бъч без да издам нищо. Само малък спойл - без него Бъч най - вероятно нямаше да е жив.
Както всяка любов, и в тази има премеждия... които, като всичко в тази поредица, не са в установените норми. Като се започне от проблемите на Бъч (тук не става дума за алкохола и жените) и се стигне до индивида, главната причина, поради която Бъч и Мариса не се събраха по – рано. Харъвъс или доктор Хавъръс, или братът на Мариса. Тоя ми е антипатичен и го мразя и в червата още от първата книга. Но след това, което направи с Мариса... той тотално влезе в листа ми с най – мразени герои.
Нямах абсолютно никакви проблеми с тази книга. Беше ми приятно да прочета всяка страница от нея и горещо я препоръчвам на всеки, ценящ романтиката, фантастиката и... вампирите.

* лесър — човек без душа, който преследва и унищожава вампирите, член на Обществото на лесърите. За да бъде убит, лесърът трябва да бъде прободен в гърдите, иначе е безсмъртен. Лесърите не се хранят, не пият нищо и са импотентни. След време косата, кожата и ирисите им губят пигментацията си, докато станат руси, без капка цвят на лицето и с бледи очи. Излъчват миризма на бебешка пудра. След като бъдат въведени в обществото от Омега, всеки от тях получава керамична урна, в която е поставено сърцето му, след като е било извадено.
** шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.
*** глимера - основното ядро на аристокрацията, което може да се сравни, грубо и само донякъде, с английското кралско семейство.
! Тези обяснения са извадени от книгата.

The Book Combo Tag


Здравейте, здравейте! Това съм аз, заедно с поредния таг (йей! - без сарказъм, обичам таговете). Видях, че Кая и Melly са ме тагнали, за което много им благодаря, между другото. 
Явно да направиш един таг на другия ден, след като са те тагнали е прекалено късно... защото, доколкото видях, останалите вече са го направили. Най - вероятно и аз щях да го направя снощи, ако не беше огромното ми притеснение относно класното ми по Литература днес (стискайте ми палци да изкарам поне петица). Е, сега дойде и моят ред. Да започваме!

1. Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга?
Тъй като сега съм на тематика вампири смятам, че Ришел Мийд и Джанин Фрост биха направили една страхотна поредичка. Или пък Ришел Мийд и Дж. Р. Уорд. Това биха били идеални комбинации и биха станали направо перфектни книги.

2. Коя е любимата ви съвместна работа между автори?
Не съм чела особено много книги, написани от двама или повече автора, но харесвам "Красивата" поредица от Кристина Лорен (под този псевдоним се подвизават Кристина Хобс и Лорeн Билингс).

3. Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им?
Хм, добър въпрос. Според мен би било яко, ако Джорждина Кинкейд (Ришел Мийд) и Чарли Дейвидсън (Даринда Джоунс) застанат рамо до рамо. В смисъл – сукуба и виждаща мъртвите – страхотна комбинация.

4. Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно?
Харесвам си всяка двойка от всяка книга, която съм прочела и не бих искала да разделям никоя. Сърце не ми дава.


5. Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят?
Ако “Среднощен ловец” и “Братството на черния кинжал” се съединят в една книга (поредица), то тогава аз няма да излизам от стаята си, докато не прочета и последната дума от тази книга (поредица).

6. Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга?
“Чужди очи” от Джил Хатауей. Двете книжки не са особено големи, като обем и според мен без проб
лем биха могли да се съберат в една книга. Плюс за мен!

понеделник, 20 април 2015 г.

The Book Courtship Tag

И аз, като Кая (много ти благодаря, че ме тагна, между другото) много харесвам да правя всевъзможни тагове. Та, да започваме с тага!

1. Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата – Всъщност доста често първото ми впечатление за дадена книга е по корицата. Но най – скорошната книга е, може би, “Влакът на сираците” от Кристина Бейкър Клайн. Корицата може и да не е нищо особено, но на мен ужасно много ми хареса. Още повече и написаното между кориците.

2. Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето – обикновено, ако не си я взема заради корицата, то ще бъде заради резюмето. “Първият гроб отдясно” от Даринда Джоунс. Да виждаш мъртъвци ми се стори интересно преди една година, когато прочетох тази книга (не че сега не ми се струва такова). А и корицата също е хубава.

3. Сладки приказки - Книга, която е написана много добре – “Създадена от дим и кост” от Лейни Тейлър. Макар и все още да не съм прочела останалите книги от поредицата, наистина смятам, че тази книга беше страхотна.

4. Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата – “Скай” от Джос Стърлинг. След като я прочетох, веднага се захванах с втората, след това с третата...

5. Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ – “Усукани” от Ема Чейс. Стоях до доста късно (или трябва да кажа рано? сутринта), за да я протеча. И все пак си струваше.

6. Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите – “Изкуплението на Кирос” от Тринити Фейгън. След като я прочетох, тя и първата книга от поредицата Заветът на Мефисто (без да искам се обърках и първа прочетох втората книга) ми бяха в ума доста дълго време.
 
7. Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате – Всичко прочетено досега на Джейн Костело и Стефани Пъркинс. Романтиките са ми слабост, какво да се прави.

8. Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели – От моето семейство единственият, който има врече да чете, е дядо ми, а той е твърд привържаник на старите класики и на българската литература, а аз не си падам особено по нито едно от двете. Приятелите ми също не са особени привърженици на книгите, освен Гери, на която препоръчах поредицата “Лукс” от Дженифър Л. Арментраут, тъй като аз ужасно много харесвам тази поредица.

9. Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще – Не си падам по препрочитането на целите книги, но съм препрочитала по – хубавите моменти от почти всички книги и знам, че и за напред няма да спра да правя това.

10. Споделете любовта си: Кого тагвате? Тагвам Victen Alexander и всеки, който иска да направи този таг.

сряда, 8 април 2015 г.

Springtime Beauty Book Tag

Тези тагове станаха, като някаква болест. Аз, обаче, нямам нищо против да ги правя и ми е приятно, когато видя, че някой ме е тагнал. Благодаря на К. Димитрова, че ме тагна. Та, да започваме!
1. Назовете книга, която ви изпълва с надежда.
Не знам, може би... “Без Хоуп” от Колийн Хувър. Тоест, дори и след толкова години, главните герои се намират и имат щастлив край след толкова много премеждия и... знам ли, изпълваме с мисълта, че е моят край може да е щастлив.

2. Автор, от когото искате да прочетете повече книги.
Дженифър Л. Арментраут. Всички нейни книги, които съм прочела, сега са едни от любимите ми и без никакво колебание бих се захванала да прочета и друга нейна книга.

3. Герой, който е като глътка свеж въздух.
Ейдриън от “Кръвни връзки” и “Академия за вампири”. Той е страхотен, добре изглеждащ и забавен. Дори и в най – напрегнатата ситуация той би внесъл малко оживление и хумор. Харесвам го.
 
4. Споделете корици, които ви напомнят за пролетта.
Винаги, когато погледна в косите на момичето и видя тези цветя се досещам за пролетта.

5. Любимата ви кратка книга.
В момента единствената по – кратка книга, за която се досещам е “Фантастични животни и къде да ги намерим” от Дж. К. Роулинг, но тя не ми хареса чак толкова. Харесвам по – дългички книги.

6. Кои поредици се надявате да започнете тази година.
Пф, грешен въпрос. В моя случай трябва да е “Кои поредици, които са преведени на български, няма да прочетете?”. Та, ще дам само пет:
1) “Адски устройства” от Касандра Клеър. Трябва най – накрая да започна тази поредица, но първо искам да завърша “Реликвите на смъртните”.
2) “Лунните хроники” от Мариса Мейър.
3) “Полулош” от Сали Грийн.
4) “Гриша” от Лий Бардуго.
5) “Да остана ли” от Гейл Форман.

7. Любимите ви пролетни цветя.
Не знам дали е пролетно цвете, но много харесвам момината сълза.

Тагвам Илияна и Victen, защото досега май само тях не съм тагвала.